Тези и много други творби са били и са част от живота на поколения българи. Те радват и натъжават, разказвайки истории за бедния селски живот със своите ежедневни трудности, но и с винаги неугасващата надежда за един по-добър свят.
– Сбрахме се за едно хоро до нея чешма, ага – отговори му Ясен. – Ама се
Мъжете в селото решиха там да вдигнат черква с даровете, които оставяха изцерените.
Мъдростта в тази приказка е многозначителна. На повърхността е поуката в лицето на самоуверената скала, която във вярата в собственото си могъщество се самозабравя.
Иначе не заспивало. Щом майката се дръпнела от леглото, веднага надавало такъв крясък, такъв плач, че […]
- Искам и двамата да свършите в мен едновременно! Искам спермата ви! – продължаваше да ги надъхва тя.
маргаритки, теменужки, иглики и жълт кантарион и ги пусна в котлето. Рече ергените и
друг по гърбовете, сякаш кураж им беше нужен да доближат момата със същото цвете,
- Какво правиш тук, Разкази за Саня бабо?! Не трябваше ли да се прибереш утре? – попита много смутен Христо.
в ръцете й. Знаеше, че от сърцето на Ясен извираше обич към сина му толкова, колкото
„Майсторът на късия разказ“ има богато и разнообразно творчество, въпреки, че не завършва дори гимназия. Всеотдайно се самообразова.
Има го и моментът, че доста такива(и мъже и коне), които не хващат окото на пръв поглед, могат да ти донесат по-голямо удоволствие и от най-расовите. На Ели конете не са като извадени от конкурс, но са силни, бързи и с характер.
Учителят му казвал: – Денеди, трябва да се учиш не само на големи скокове, но и на малки. – Не! […]
Демия взе ядеца от петела и го подаде към сина си. Той го хвана, а когато